ЗАРЪКУ̀ВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Започна да се ръкувам. „Е, хайде, добре сте дошли!“ И неумело се заръкува, кланяйки се с цялото си тяло. М. Кремен, СС, 29. Потри премръзналите си ръце, сърдечно се заръкува поред, като подаваше и двете си ръце едновременно. М. Грубешлиева, ПП, 27.